Духовните творци на Марково
Петър Анастасов (р.1942 г.) – поет и драматург, носител на престижни литературни награди. Автор на осем поетични книги, между които „Зимна нежност”, „Тройно огледало”, „Площад на хълма”, „Този черен бял свят”, „Както те обичам” (награда на СБП) и множество Пиеси (,,Обещай ми светло минало”, „От сняг помилвана душа”, „Четирите посоки на света” и др.) Сценарист на телевизионните филми „Малка промяна в звездите”, „Командировка за спомен”, „Оттатък ставаш невидим”, както и дванайсетсерийния филм „Църква за вълци”, по мотиви от едноименната му пиеса. Член на СБП. Носител на наградата за поезия на СБП, Националната награда за поезия «Пеньо Пенев и наградата «Пловдив» – за цялостно творчество.
Иван Сивинов (1924г. – 2005г.) актьор, новатор, „явление” в кукленото изкуство. Носител на 16 международни и национални награди. Заслужил армист. Професионалната и творческата му дейност надхвърлят границите на България. Със семейството си създава трупа „Сивина”, с която гастролира в над 30 страни по света, както и куклено-театралното студио „Импресия”. Почетен гражданин на Пловдив. През 1997 г. излиза автобиографичната му книга „Пътешествие с кукли”.
Иван Хаджийски (1937-2005 г.) – тромпетист. Завършва музикална академия. Работи като солист тромпетист в Националната опера, Радио София и Софийската филхармония, солист на Оркестъра на гр. Стендал – Германия и „Приятели на Академия Киджана” – Сиена. Безспорният му талант го отвежда на най-големите сцени в Италия, Франция, Япония, Сингапур… Награждаван с държавни отличия в България и Германия. Автор на Марковско хоро и ръченица, Бачковско хоро, Добруджанско хоро и много други. Свирил в Асеновградската, Бачковската, Леновската и Първомайската групи за народна музика. Негови записи са включени в Златния фонд на Българското радио. Цялото семейство Хаджийски разнася Орфеевите песни по света.
Спас Гърневски (р. 1953 г.) – поет и политик. Кмет на гр. Пловдив (1995 – 1999 г.) Автор на поетичните книги „Краят на нощта”, „Невъзможна прегръдка”, “Нежелана есен” и „Внуците на Бай Ганьо”- фейлетони.
Иван Шабански (р. 1922 г.) – поет, журналист, общественик. Единайсет години е главен редактор на в. „Отечествен глас” – Пловдив. Автор на осем книги: „През жаравата на времето”, „Стоманени хора”, „На предела” и др.
Йордан Семерджиев – общественик, краевед и автор на 17 книги
Йордан Семерджиев (1930 – 2023) е роден в село Павелско, област Смолян. Завършва “История” в учителския институт в Хасково, а след това “История и философия” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Учителства в град Неделино и село Средногорци, след което заема длъжността заместник-директор на Учителския институт “Дичо Петров” в Смолян. Значителна част от образователната му дейност е свързана с доброволен труд за организиране на курсове за ограмотяване на младежи и възрастни хора в родопския район. През 1970 година се преселва в Марково.
През целия си живот Семерджиев събира знания за историята на Родопите и пише статии и краеведски книги, чрез които пресъздава историческите събития в региона. Посветен на летописа на родното си село, той е автор на книгите “Църквата Свето Възнесение”, “Павелските миньори”, “Военната история на Павелско”, “Павелските майстори”, “Читалището – духовен будител”, “Павелско – непресъхващ извор на култура”, “Павелската гора” и други. Осемгодишното му пребиваване в град Неделино като директор на училището е увенчано не само с постижения в образователното дело, но и с написването на книга за историята на района. По настояване на обществеността на село Брани поле пише книгата “Брани поле – късче история между Родопите и Тракия”. Миналото на село Марково съхранява в книгите си “100 години дом на духовността” – история на НЧ “Алеко Константинов”, и “80 години футболна игра в Марково”.
За изключителните си постижения в образователната, просветната, изследователската, краеведската, обществена и организационна дейност и по случай 85 години от рождението му, Йордан Семерджиev е удостоен с орден “Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен.
Веселин Кузмов – музикант и изпълнител на традиционни инструменти
Веселин Кузмов е музикант от село Марково, познат с владеенето на множество музикални инструменти и виртуозното си изпълнение на гайда. Освен музикална дейност, той е бил обществен деец и кмет на населеното място.
Кузмов е солист на ансамбъл „Българе” и се отличава с умението си да свири на осем музикални инструмента, включително гайда с характерния родопски „погонски” звук. Репертоарът му обхваща както традиционни родопски мелодии, така и произведения от класическата музика.
Музикалният му талант има семейни корени. Баща му, Никола Кузмов, е бил самоук музикант, свирил на устна хармоника, фрула и акордеон. Майка му, Йорданка Кузмова, е притежавала певчески дарби.
Веселин Кузмов е завършил музикално образование в Широка лъка, където в продължение на шест години е изучавал гайда, пиано, тамбура и тъпан. Изявява се на сцени в България и в чужбина.
Художниците на Марково
Никола Певичаров (р. 1960 г.) Кореняк марковец, завършва специалност “Художествено оформление и дизайн” в Художествената академия на град Тюмен (Русия). Работи фигурални декоративни композиции с разнообразна символика. С живопис активно започва да се занимава след 1989 година. Негови творби притежават Софийската държавна художествена галерия, редица градски художествени галерии в страната и чужбина, Методическия академичен фонд на гр. Тюмен, известни колекционери у нас и по света. Участник е в поредица международни биеналета, международни артшопове, пленери и артекспо в България и чужбина, както и две изложби в САЩ през 1990 година. Изкуството на Певичаров е белязано от българските традиции.
Трифон Неделчев – роден през 1945 г. в Марково – скулптор и художник. Завършва „Скулптура” във Факултета по изобразително изкуство на Великотърновския университет. Работи в областта на монументалната и малка пластика – бронз и камък, както и монументални творби в архитектурна среда – камък и смалт. Темите, които третира, са разнообразни, но в основата на неговия интерес си остава човекът.
ДИМИТЪР КИРОВ – ДИКИРО (1935 – 2008) – Живописец.
Над 66 самостоятелни изложби, множество национални и международни отличия. Носител на орден “Кирил и Методий”, Кавалер на почетния легион на Франция за култура, сребърен медал от папа Йоан Павел II. Принадлежи към поколението български художници, които утвърждават нов пластичен възглед за живописта в България. В творчеството му могат да се разграничат няколко цикъла, като особено изразителни са „Изгорелите икони”, „Музика” и „Балет”, както и вмъкването на исторически и културни пластове и видни личности. В платната му присъстват любимите му градове – Пловдив, Истанбул (неговия роден град), Париж. Приживе Дикиро направи мозаично пано и изрисува миниатюри в храма “Света Троица” в Марково.
ВЪЛЧАН ПЕТРОВ
Вълчан Петров е роден 1947 г. в гр. Хисар. Завършва „Стенопис” в НХА. Създава многопластово и самобитно творчество. Участва в повече от 70 национални и международни изложби и биеналета, носител на множество награди от конкурси.
Вълчан Петров обединява няколко стила, създавайки свой собствен език, в който съчетава земния с божествения порядък, като борави умело с културните пластове на времето. Формите, които избира, са изключително ярки като стил, индивидуалност и излъчване, с оригинален рисунък, четлива знакова композиция, философски и морално-етични послания.
АНГЕЛ ВАСИЛЕВ – АЧО (1947 – 2014)
Ярък и запомнящ се художник с характерен, инспириран от традицияma в българското изкуство и култура стил. Реализирал над 50 самостоятелни изложби в страната и чужбина. Негови творби са притежание на частни колекции в България, Франция, Германия, Норвегия, Великобритания, Канада, САЩ, Япония. Участва в общи изложби: САЩ, Калифорния, Лас Вегас, Невада, Лос Анжелис, Ню Йорк, Париж, Ocaka, Tokuo, Япония и дp.
ЙОРДАН ЙОРДАНОВ – ЮРИ (1949-2017)
Роден в Смолян. Завършва „Стенопис” в НХА. Самобитен творец.
Участва в редица представителни изложби в България и чужбина. Творчеството му е в областта на реализма. Рисува пейзажи, натюрморти,
голи тела, портрети, ескизи, акварели, икони. Автор е на многобройни
фрески, стъклописи, витражи, мозайки в обществени сгради и частни
домове.
ГЕОРГИ БОЯДЖИЕВ – БОЯДЖАНА (1933-2013)
Един от емблематичното поколение творци на 60-те години. Завършил „Монументална живопис” в Националната художествена академия.
Син на Златю Бояджиев, автор на над 60 самостоятелни изложби и множество монументални творби. Модерен и нестандартен – в живота и в изкуството – той е първият български автор, извадил пред публика неочакваните възможности на материали като асфалт, пясък, зъбни колела, части от часовникови механизми… Бояджана провокира съвременниците на езика на модерността във всякакви стилове: кубизъм, експресионизъм, сюрреализъм, колажи поп арт, абстракционизъм.
Носител е на орден „Кирил и Методий” II степен.