Село Марково е селище в Пловдивския край с дълга история, свързана с античния град Тримонциум. Името на селото произлиза от тракийската морфема “мар”, която означава “извор”. В южната част на землището се намира местността Марата с бистри извори, където римляните са изградили каптаж за водоснабдяването на Тримонциум. Този извор функционира и до днес. През османския период селото се е наричало Маракьой, което означава село при изворите, и постепенно се е побългарило до днешното име Марково.
Според преданието, през XIV век един от турските пълководци е открил и разрушил водопроводната система, която снабдявала Пловдив с вода от Марково, което ускорило превземането на крепостта. За награда султанът подарил селото и околността на пълководеца за негово владение. Последен владетел от този род бил известният пловдивски първенец хаджи Измаил бей. Части от античния акведукт могат да се видят и днес при Коматевския възел в Пловдив.
Църквата “Света Троица” е построена около 1862-1863 година от майстор хаджи Георги Устабашията от село Косово. Храмът представлява еднокорабна базилика с притвор и първоначално не е бил изографисан. Днес е реставриран и изографисан, с позлатен иконостас. Камбанарията е построена през 1921 година, а след повреди от Чирпанското земетресение през 1928 г. е била възстановена.
Училищното дело в Марково датира от 1845 година. Учебните занятия са се провеждали в старото училище в долната махала срещу църквата, което е разполагало с две класни стаи и една за учителите. Нарасналият брой ученици наложил строителството на нова сграда. На 22 април 1921 г. е проведен търг за построяване на новото училище, а на 30 август 1922 г. се състояло тържественото откриване на новата учебна година в двора на новопостроеното училище. През 1981-1982 г. в училищния двор е построена още една сграда. Най-дългогодишен директор на училището е бил Гено Генов, който е ръководил от 1958 до 1987 година.
От 1950 до 1978 г. към училището е функционирала полудневна детска градина, а през 1969 г. е открита нова целодневна детска градина, построена на площ от 540 кв.м. Оздравителният климат на селото е привличал пловдивски деца за възстановяване на здравето им, което е наложило създаването на временни и постоянни детски градини.
Читалище “Алеко Константинов” е официално утвърдено с публикация в “Държавен вестник” брой 88 от 26 април 1907 година. За сградата на читалището е било отредено най-хубавото място в селото. Библиотеката е играела важна роля за повишаване културата на учениците и населението. През 1965 г. читалището е обявено за образцово благодарение на успехите на самодейците – певци, музиканти, танцьори и артисти.