Марково почете Левски!
152 години ни делят от онзи февруарски вторник на далечната 1873 г., когато в покрайнините на тогавашна София. геният на националната ни революция Васил Иванов Кунчев прие последното си причастие от поп Тодор с думите „Всичко, каквото съм сторил, сторих го за Отечеството!” Това са
последните думи но Апостола…
И все пак днешния ден си остава сред малкото дати в националния ни календар, която ни обединява. Този ден ни дава основание да погледнем навътре в самите себе си и да осмислим извървения от народа ни път.
Днес, обаче е добре, не да изричаме мъдри думи и силни слова, нито да се занимаваме със злободневие и политически страсти. Не да даваме клетви и обещания, да отправяме призиви или да раздаваме обществени присъди!
Днес трябва да изразим своята простичка и човешка благодарност за всичко, което ни завеща и остави Апостола. За да преоткрием онзи – някогашния, неподправения и истински Левски, който се роди и живя в свят, в който доброто и лошото, страхът и надеждите, успехите и провалите, вървяха ръка за ръка. Свят, в който желанието за промяна беше много силно, но никой не обещаваше, че това ще стане лесно и бързо. Защото промяната често е свързана с болка и трудности.
Необикновената и харизматична личност на Левски и до днес продължава да бъде пример какви качества трябва да притежава големият лидер. Как с личния си пример можеш да покажеш на всички, че „саможертва“ не е само празна дума. Че да ръководиш, означава и да носиш отговорност. Защото както казваше Левски, когато вършим обществена работа, трябва „ да ся съветваме един други и да ся слушаме, да избягваме даже и най-малка гордост, да не
присвояваме нищо за себе си!”.
Днес трябва да се научим как да бъдем заедно и да вървим по общ път, за по-доброто бъдеще на България. И за да запазим усмивките на нашите деца.
Благодарим ти, Апостоле!
И поклон!
Благодарим на 24 АБ Крумово и Бригаден генерал Димитър Павлов!
Благодарим на ДГ” Веселушка” и театралната школа към НЧ ”Алеко
Константинов-1907”!
